Mar 19, 2009, 10:15 AM

Дъждовно кафе 

  Poetry » Other
1414 0 10

На моя дом грижовните ръце
са включили кафемашината.
Забравена играчка на дете
говори с празната камина.

Леглото ми, покрито през глава,
след малко ще погледне през прозореца.
Tака пречистващо вали дъжда,
сънуван дъжд за лепкавата проза!

На тялото ми детската мечта,

по стълбите в пантофи ще прибяга,
ще цопне боса в мократа леха,
ще се напие с оживителната влага!

А в храма на душата, след това,
аз ода благодарна ще запея!
За всички тези мънички неща,
си струва пак да се живее.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??