Дъждът ...
В дъждовна пролетна нощ, почука на прозореца ми ти,
усмихнах се, а дъждът продължаваше да вали.
Престорено или не, изпратих ти целувка,
ти с ръце я хвана и усети я като майчина милувка.
Разтупка се сърцето смело, хвана ме и малко яд,
но какво друго може да се случи, щом не теб видях, а сянката на стария планински бряст.
EndlessPoetry by A.Hr.
© Алекс Христов All rights reserved.