Дъждът е спомен за невинност
във вените ми от години
и колко и да е обидно-
подписва се със мойто име.
Разсича ме като завеса,
вали ме в пустота от „Аз съм”
и стича се безумно весел
в смеха, във който съм угаснал.
Рисува себе си във капка
в окото ми – притихнал люляк,
край който босоног хлапак съм,
подгонил в нищото светулка.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up