Дъждът ме облича

May 19, 2009, 12:11 PM

Poetry » Landscape

734 0 5

Отворена врата. Зад нея дъжд
и музиката,
чувам те да тичаш по асфалта.
Сега изричам любовта
към тебе, дъжд. Обличаш ме.
Издигаш ме високо
и завърташ,
косите шибат по лицето мокри,
краката ми са в кал и локви,
ръцете ми разперени те хващат...
Целуваш слепоочията, дъжд,
размиваш маската ненужна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъждът ме облича

Искате да прочетете повече?

Random works