Dec 7, 2010, 9:37 PM

Дъждът разкъсващ 

  Poetry » Other
573 0 0

Дъждът не спира...
Като ледени кинжали,
раздиращи плътта ни.
Очите ни пресъхнали.
Сърцето задушено.
Тялото на две разполовено,
копнеещо смъртта...
Смъртта забравила ни е
или може би дошла е вече,
но ние не я познахме.
Само болката остана ни.
Само илюзиите, на прах разбити,
и любовта, изгаряща до пепел...
Как можахме да се предадем.
Как можахме да се оставим.
...
Сами принесохме се в жертва.
Защото Тя е нашият живот...
Защото Тя е всичко за нас...
Завинаги...

03.12.2010

© Галин Вайов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??