Дълбок поглед замира

В дъбок гроб се скрива

Казвам ти

Има ли някъде по-красиви

Свършеци

Няма

Всичко което правиш

Е продиктувано от слабото

Полюшващо се

Приключение

На пламъка

На свещите

Статично движение

И те командва

Чуваш ли гласовете

Преди мен

И преди тебе

Четеш ли поетите

Забелязваш ли нещо

Грешно в сношението

На новия и стария свят

Електронното измести свещеното

Избледнява

В погрешна ритмика

Като закъснение на влак

Трака

По релсите трака

Между разрушението

Колапса

И началото

Преди това

Се надбягват

Запотени татковци

Да спасяват света

Да продължават

Всеки своята война

Всеки да си опази богатството

И оплешивяват от глупостта си

Да не хранят децата си

А жените...

Те не са рози

Не са цветя

Не са аристокрация с която да пиеш чай

Изветрял спирт са

По раните на заниманията си

Да ги дезинфектират

Да ги поправят

Но тайно

От останалите

Най-вече от татковците

И от заканите им

Чуваш ли гласовете

На промяната

Скрити в рекламите

Ти казват какво да направиш

И какво не трябва

За да не свалиш вождовете и шаманите

Там ли си

Няма те

Казвам ти

Няма те

Нищо не е останало

От онова прекрасно създание

Което Той направи

В земята трябва да се закопаеш

Защото си от земя

И там ти е мястото

Сега вече разбираш

Дълбокия поглед

Скръбта

Изпращането

Края на света

Знам че ще е красиво

Въпреки това

Свършека

Казвам ти

Ще е начало

08.11.2006