Докато утрото те раздвоява -
в мислите и в сетния ми ден
една сълза на обич ме спасява,
разбила ежедневния ми лед.
Преди да пусне нежната Луна -
наивен или дързък мракът,
ти вече си от пламък храм-жена
и ръцете ни сонет не чакат.
От ранен миг съм те обичал,
но трябваше ми време да създам
поезия, душа от стих - лирична
и вярност към душевния ти плам. ...