Дълбока рана се обажда в мен,
боли ме тя, не ме оставя,
и нямам миг покой - ни нощ, ни ден
сърцето ми. Не те забравя!
Само търси те зад хиляди неща,
но ти поела си по другата пътека.
Пресъхна вече извора на любовта,
и времето изтече се полека.
Да плача ли или да се моля
да те срещна някаде във времето,
когато за любовта си ще се боря,
макар да ме изгаря пепелно...