Дълбоко се взирам в простора мъглив, като спуснато сиво и тежко перде е, даже лъч не прониква и тъй мълчалив денят студенее, потръпва и си отива. Лютив е студът, когато от север ветрее на салкъма през клоните тъмни и сухи. Димна завеса в очите сълзее... и от стържеща влага - чернее, чернее. Денят натежал, более за топла прегръдка на лъчите, изгубени в мъглите и времето. А тъгата в ситен дъжд се излива в очите, надеждата чака... да се прочисти небето. Аз събирам в своите шепи бели камъчета, по водата подскачащи жабчета пускам. Ако усмихна очите, лъчите ще грейнат, но трябва... много силно да го поискам.
Браво,Жени!
Разкошен стих!
/огледай само ето това:
"от стържеща влага и пушеци се чернее"-
заради ритъма аз бих го направила така:
и от стържеща влага -чернее,чернее/
.........................
Още веднъж...Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.