В дните, обковали

Рамката със име „Съвремие“

Липсват приказните очи

На принца, влюбен във роза

Онази, дето малко късно разбрала,

Че е родена без страх

И от най-свирепите космически тигри

Когато изпратила принца с тиха въздишка:

- Решил си да заминеш. Върви...

И той улови прелета на дивите птици

Откривайки една след друга планети

Населявани от самотни крале

Мечтаещи за верни им поданици

Обвили ежедневието си в суета

(обявили ежедневието си за суета)

Хора, очакващи незаслужени овации

На потънали в срама си пияници

Гледащи дълго във бездната

В която току гасне и се разплава

Единственият фенер

Преброен милион и един точно записани пъти

От някой, забравил какво е дори да мечтае

Защото е губене на време тази излишна ефимерност

Обяснена от паралелите на географа

И всичко това е събрано в целувката

Подарена за: - Лек път! - от змията

Дала на принца да разбере, че магичното

Обвито е със грубостта на закони

Забранили като зона за достъп

Любовта между горския елф и

Планинският дракон

Обичащи се напук на правилата

Непозволяващи нежност и броня

Да бъдат във Един-Е-Ние изковани

Но от приказните им слитъци

Сътворили друга една - нова реалност:

В която ще са принца и розата

Посрещащи 44 изгрева щастие

Отново и отново

Там, някъде -

Отвъд рамката

В обятията на своята малка планета

Събрала в дланите си

Сърцата и космическите им очи:

Нейните във огледални нюанси

На почти еднаквите два цвята

Запечатали приказното

В мекият поглед на принца

Обещали си с тежестта

На цялата вечност

Да бъдат

Благородност и Ана -

Изградилите с любовта си

Размахало крилете си

Като птицата Феникс

Събиращо се в края на всяко начало

Дракоелфическо - битие-измерение...