Остави ме на мира, гледам встрани,
нека за миг избягам - вечно на път,
времето се мени и как ще ме спрат,
дългото завръщане ли ми предстои,
да се завърна с гръм и трясък?
Какви спомени - всичко погина,
каква беше тази идея да замина
и сега да липсва всичко оттатък?
Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода, ...