Обратното летоброене почна...
Откакто ти в живота ми дойде
часовникът ми спря. Дали нарочно
да удържи отлитащите часове?
А после затиктака някак вечно,
годината минутите предвари.
Сега си тук. Съвсем не си далечен,
делят ни някакви си двеста гари.
И ще те имам дълго, толкоз дълго,
че във телата ни ще се родят звезди,
стареейки, ще догорят безмълвно,
а циферблатът ще се вкамени. ...