Дълго, дълго,
тежко, тежко,
най-тежкото нося.
А пък... колко ми е душата.
Още, още,
сигурно, сигурно,
на сухо място
ще стъпвам...
Ръцете, ръцете -
най-празното празно...
А помежду -
приютено небе.
Друго
скривалище търся
за бодливата нежност,
дето в сърцето ми Е...
© Маргарита Василева All rights reserved.
най-празното празно...
А помежду -
приютено небе."
.....