Да те стопи умората на сън,
да се напълниш хора и бълхи,
да сториш и ума си и гласа
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко,
а краткото пък прекалено дълго,
и пътищата да посрещаш както
бръчки на челóто – тихомълком.
Където спреш и там ти е родината,
каквото видиш всичкото си ти.
Речеш да пиеш, месецът ти кима,
речеш да пееш – и те завърти... ...