Едно заб(р)авено утре
в което Слънцето
бавно потича
по стъклата
и рисува…
рисува съзвучия
в отвесна постеля
бродира си
тиха преграда…
и някаква толкова синя прелюдия
с естакада
от струни пред скъсване…
заб(р)авено ги рисува
като дълго събуждане…