Септември, лето двайсет и едно,
откраднах малко време
да се запознаем
и чаках търпеливо да те вкуся...

Дойде и новото "летоброене",
и колкото да се старая с моето перо
не ще успея
причудливостта да ти опиша...

Било си точно ти за мен -
спретнато и скромно,
народ - усмихнат, мил,
движещ се във своето съвремие,
запазил самобитен стил.

Пейзаж от утринна прохлада -
Старопланински полъх...кафе...наслада...
Морето пред очите ми сияе,
като небето синьо е
и в неговия сантимент витае...

Достатъчно ми е,
доволно!

Небрежен ден, след ден...

Почивам...

Така си пожелах
- през ваканцията да те имам,
в свободни мисли да летя
и в тях духа си да намирам.