Дълъг беше пътят ми до тебе
Дълъг беше пътят ми до тебе.
Изранен от пътя молех вятъра да вземе
болката, изпиваща душата постоянно -
шепнеш ти с глава на моето рамо.
Твърде близо бе до мен, а бе далече...
А така жадувах да те имам вечно!
Ръка протягайки не можех да те стигна.
Като мираж далечен бе в пустиня.
Жаден бях, но жаден все оставах,
макар че в сънищата пиех до забрава
от устните ти - изворна мечта, ...