Аз дълго спирах се да не напиша стихове, на тебе посветени,
и дълго спирах се да не изплача сълзите, напиращи във мене.
Аз дълго спирах се да не изкажа чувствата, от теб несподелени,
и дълго спирах се да не говоря за теб неща определени.
И дълго лутах се да те намеря, някъде изгубена в безкрая,
и дълго бързах тебе да догоня, за да те загубя най-накрая.
Останах сам във тъмнината, опитвайки се пътя да намеря,
да избягам цял от тишината, да се опитам да не ослепея!
Да, дълго лутах се, за да избягам и успях със сетни сили,
без да чуя блага дума, без да усетя погледите мили.
И ето ме самичък в тъмна стая, там, където някъде те топлих,
а сега намирам в нея едно момче със старите си вопли! ...