ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
Dec 19, 2021, 1:05 PM

Дърво от детството 

  Poetry » Odys and poems
410 0 6

 

Днес посетих едно дърво

И разговорихме се тихо

Дърветата уж не говорят...

а моето, говореше добре!

Напомни ми за детските бели

За хитростите и за детските игрички

За туй, как смело , не веднъж го яхвах

и в бъдещето,

към мечтите си препусках...

Как светла, чиста,

беше детската душа...

Неопетнени,

поривите да открия

добро и нови светове -

все още чужди, непознати

И всеки миг ,

във приключение да се превърне

И всеки миг да бъде щастие -

тъй простичко, обикновено,

ала вечно!

***

Намери ме...

пак същата...

Наивно вярваща в доброто

Във хората и във душите чисти

Но разпозна ...

Душата ми

преминала бе... и през бурите

Охлузена бе в битките

Кървеше...

от прободни рани

на предателства...

Ожесточено сплиташе

конците скъсани

на минали приятелства...

Не да ги върне,

а да остави в спомен

само здрави нишки...

И да се помни само хубаво

Надеждата да пази жива,

че доброто не умира

Тържествува...

***

Дървото ме разбра...

Дори без думи...

Без обяснения излишни...

Сърцето ми прочете ясно,

без съмнение...

И върна ми

частичка от детето...

препускащо във времето

със него...

Valentina N.V. Mitova

15/12/20

© Valentina Mitova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ина Калина, сигурно...Това дърво е истинско...Сигурно съм била много "щуро" дете...Помня дървета и храсти...цветя...Помня как растяха със мене. И сега като се върна, все ги проверявам
  • Дървото ме разбра...
    Дори без думи...
    Без обяснения излишни.. сигурно затова се чука на дърво
  • Благодаря Роси!
  • Хубаво е когато съзнанието помни само хубавото! Хареса ми, Вале!
  • Благодаря Пепи! Точно така е! Презареждаме!
  • Oт време навреме се връщаме назад да си припомняме, че ни е имало, презареждаме, за да продължим.
    Хареса ми.
Random works
: ??:??