Кристални сълзи, необяснимо мълчание.
Надрани струни, клонки от вятъра пречупени.
И няма повод за негодувание - писано им е било така.
Едно дърво-столетник,
с уморени клони от времето,
извива снага пред очите ми
и в него аз откривам себе си.
Надраскана снагата му, изнемощява,
но държи се дървото, не пада.
То навярно ако можеше да осъзнае,
щеше да разбере колко хора му се възхищават.
Дървото - самотно, красеше ливадата, ...