Там!...
Tам беше първата ни среща...
Там под онова вековно дърво...
Там усетих нежността ти...
И първата ни целувка беше там!
Това дърво... изпълнено с толкова много спомени...
Колко летни нощи сме стояли облегнати на голямата кора...
Там... толкова спомени изплуват в мен...
много щастливи и малко нещастни!
Под онова дърво се роди една голяма любов,
две щастливи сърца
и две влюбени души...
Вековният орех... ти спомняш ли си ?
Спомняш ли си как стояхме там и се целувахме?
Как ме наричаше "любов моя"!
И колко сладко изричаше "обичам те"!
А онази дъждовна романтична вечер, когато дъждът валя над нас?
- Не, аз няма да я забравя, а ти ?
Там... се родиха спомените, които сега изплуват сякаш от нищото...
а може би не?...
Пак е лято и онова слънце, което осветяваше лицето ти,
ме кара да си спомня миговете, прекарани заедно...
А луната... ех, спомени, спомени...
Минавам по пътя и се спирам под "нашето дърво".
Измина година оттогава, но аз пак съм тук, не съм се променила...
Спомените изплуват, тук си и ти...
Идваш при мен и миналото се роди отново и прерасна в настояще!
Гледаме се... И всичко се повтаря... аз и ти... преди Е сега...
Усещам сладките ти устни, нежната ти прегръдка...
Усещам тялото ти до моето, усещам и дървото зад мен...
Душата ми лети, ръцете ни са вплетени...
Имам всичко, което ми липсваше - имам теб...
Тук си... до мен си...
Сега е ред да се върнем
и да си спомним Миналото лято,
когато за пръв път
трепна нещо в нас... Миналото лято,
което е виновно за любовта ни...
Аз съм щастливка, открих най-милото нещо в живота си.
Ти ме караш да се чувствам човек...
........
Вечер е!... Луната свети и огрява очите ти...
Гледка, която ме караше да политам от радост...
Усмихваш се... това е... няма нищо,
което да помрачи тази картина и щастието ми...
Отново сме заедно,
Отново сме тук...
И аз пак съм влюбена, влюбен си и ти...
И сега всичко е както преди...
Благодаря ти!!!
15.08.2005г. Надя
© Надежда Петкова All rights reserved.