Дървото вече е зелено,

то има корен и стъблото му ранено

скоро ще зарасне...

Тогава и дървото ще порасне

и то ще се издигне в небесата,

далече - в света на чудесата.

Ще стане най-могъщото дърво,

което е родено на земята,

и нито огън, нито сечиво

ще го погуби. А осанката му свята

ще просвети дърветата нищожни,

които с погледи тревожни

се взират в неговия ствол

и в яркия му огнен ореол...

Те също искат да са тъй могъщи,

да бъдат близо до орлите.

Уви, на тях не са присъщи

стремежи да достигнат висините.

Защото не засмукват солите, които

земята подари на нашето дърво.

А майката природа с свойто сито

като върховен страж и божество

пресява всичко ординерно и безлично

и го посява на земята,

а малкото останало различно

оставя да достигне небесата.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Та нашето дърво зелено,

от силен порив преродено,

ще опознае истините вечни

на другите дървета тъй далечни.