May 29, 2009, 9:05 PM

Дъщеря на Балкана 

  Poetry
595 1 8

Не се научих с реч да омагьосвам,

хвалебствия и оди да редя,

не съм другар с риториката боса.

По смисъл и по дух човек ценя.

 

Не съм кокетка с много ухажори,

не съм от род, богат или прочут.

С цветя и пойни птици си говоря
и шепнат ми потоци с глас нечут.

 

Сърцето си не мога да излъжа,

подлец не мога брат да нарека...

Приятел ако видя, че е тъжен,

душата си му давам, не ръка.

 

Аз горда дъщеря съм на Балкана,

дарил ми е той сили, свобода.

Обичам да се скитам сутрин рано,

опора ми е твърдата скала.

 

От него се научих да прощавам

обидите, напред да продължа

и истинска до края да оставам -

светулка малка с бяла светлина.

 

 

 

© Вики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??