Тих ветрец,
сама скала,
сенки две,
лунна светлина...
Устни слети
и притворени очи,
нежен унес,
ромон на вълни...
Развълнувано море,
шепне на звезди,
на скалата сме
двама... аз и ти...
Тих ветрец,
сама скала...
Е ли е било?
Пълна тишина...
© Владимир All rights reserved.
Мисля си...но може ли да се измисля в красотата, прошепната от теб? Ще се усмихна,ще поплача... ще потърся в здрача...