А там, където слънцето се слива
и вкопчва се безумно във небето,
едно бездомно ято си отива,
под него разлюлява се морето...
Рисунките на облаците дишат
над толкова разперени криле...
Ах, птиците на есен си отиват!
И лятото отново ще умре.
И вятърът нашепва, че е време
за някого да пусне любовта.
И тя към друга южност да поеме...
А тук да затанцува ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up