Навън вали дъжд...
Като сълзите по бузите ми,
капките бавно се стичат по прозорците.
Дори сърцето ми плаче...
Няма кой да ми помогне,
аз съм напълно сама...
Няма кой да ме извади
от тъмнината, в която потънах.
Вече мисля, че се давя,
може би е вече е късно...
© Илияна Василева All rights reserved.