***
***
Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя.
За хляба – въпреки че не е бял! –
но сладък ми е – заработен честно.
За странника, пред прага поседял
върху парче от непрочетен вестник.
За котето от крайния квартал –
без жал от четири хлапета бито.
Щом гушна го във топлия си шал –
то дълго ще ми мърка – до насита!
Дори за думи, казани от яд –
когато ги изричат под сурдинка.
Простя ли за горчивия заряд,
олекват всичките – като прашинки.
И цяла нощ небесните щурци
просторите ако изпълват с песен,
немеят политици и крадци.
Благодаря ти за света чудесен!
Валентина Йотова, 17 юни 2020 г., София
https://www.youtube.com/watch?v=wKMP81DVLLk
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Валя! 🌹🌹🌹
-
Простички неща. Бурканче със светулки, осветяващи делника.
-
Благодаря, Жоро.
-
От душата е... Когато си роден с антенки за доброто... Цял живот си така.
Харесах и усетих... -
Благодаря, Tera_inkognita (Г.К.)
-
Кате, благодаря.
-
Марианка, винаги ще повтарям, че когато баба ми беше на моята възраст, я запитах - Маминке, бързо ли минава животът?, а тя ми отвърна - Като сън.
Да се обърнем назад и да преброим миговете, които са ни оставали без дъх. На пръсти се броят и се свързани с много простички неща.
-
Обожавам котките, Дени, и знам, че мъркат и като са весели, и като ги боли.
-
от годините е, Райне, лошото е, че късно ни идват прозренията
-
Да, човек винаги намира красивото, ако има очи да го види...
Поздравявам те. -
И тук ще кажа - трогна ме, докосна най-дълбокото в сърцето ми!
-
На котето се спрях.. ☀️
-
Да.... Все по-малко искаме, все по-малко се ядосваме.... И нещата, за които благодарим, са все по-видими. Мислех, че при мен е от възрастта, подозирах и опита... Но само, който мълчи и вижда всичко - Знае!
Перфектен стих!
А, че то не белият хляб е по-...
И ме усмихва думичката МАКАР😜
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
