Студен камък е душата ми,
в ледени окови окована.
Гледаш в нея, но гледаш в празнота,
а от истинската ù същност няма и следа.
Опитваш се да я стоплиш, но как,
като и твоята е тъмна, студена
и обречена на самота.
Тръгвай, нямам нужда
от обич чужда.
Мислейки си да ме съсипеш,
да си играеш с мен,
искайки да спасиш само себе си,
както преди, но
този път планът ти няма да провърви.
Дори да остана сама,
твоето име вече не ще крещя
и когато нямаш власт над мен,
моят дух ще се чувства освободен.