А все нечестно... все по някой още...
Поболява се и после си отива.
Не му се тръгва. Но защо пък не?
Поне смъртта му, казаха, че е щастлива.
Рай и ад... и ад във рая.
Нали, когато всичко скъпо си оставил,
не ще те блазнят райските градини
и пак за него... нощ след нощ... би жалил.
Меланхолично, доста откачено.
Предвид цвета. Предвид тревата...
А в стиховете, инак, подредено,
контраст на хаоса - в сърцата.