Любов необяснима, дошла на този свят, кой гълъб те донесе, за да стоплиш нечие сърце. Като тих ветрец полъхваш, в сърцето, без да питаш, се зараждаш, като огън изпепеляваш нашите сърца и сплотяваш две изгубени души. Любов - влак без спирка, любов - слънцето, което ни огрява, жива ли е, тя прощава. Но огънят стихва и тя си отива така необяснимо, както е дошла. Остава само пепелта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Добре дошла!!!
Хубав стих!!!