(На всички, които, при запознаване,
се представят с 2-те си висши, 4-те езика,
които владеят перфектно,
и богатата си обща култура...)
Отлепвам от себе си
етикет след етикет,
враснали в мене с годините...
Прилежно насаждани
от доброжелатели безчет,
самите себе си оплели с тях, милите...
Неистова болка е... но ето:
очите прогледнаха пак,
затуптя и сърцето,
устата е без похлупак...
... и всичко е истинско -
вкус, мирис и цвят,
и чувствата, даже и мислите
за съвършено несъвършения свят...
(27 август, 2009 г.)
© Таня Шопова All rights reserved.
Там където има хора, етикетите си отиват, етиката остава!