Sep 7, 2010, 9:43 PM
* * *
Затрупа мисли снеговеят
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък,
по-временен и от сезон,
по-ненадеен от утеха
и по-въздушен от балон.
Но никога не коленичил
и чужда песен не запял,
и вместо да остане ничий,
Животът мене е живял.
© Емилия Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Постигнала си съвършенство!
-
Достойно есть
-
ако и ние сме ничии-нема лошо-нека ни изживее
-
Добро е
-
Добра равносметка!
Харесах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
по-ненадеен от утеха..."
Животът е толкова кратък, че би било цяло щастие, ако изобщо успееш да кихнеш докато си на тази земя. Стихотворението ти е елегантен синтез, постигнат от мъдър, чувствителен и деликатен човек. Харесвам и други твои стихотворения, стилът ти прави впечатление. Бих се радвал да публикуваш по-често.
"...и вместо да остане ничий,
Животът мене е живял."