* *

Sep 26, 2009, 9:40 PM

Poetry

670 0 1

* *
Мои мили деца, мои малки другарчета,
не ми стигнаха силите да погледна в очите ви,
защото не знаете - вашата майка е плачеща,
не намерила скитника, за да каже:”Обичам те!”
Мили мои деца, имате майка разпъната
в невъзможно живеене, непознало побиране,
лутащо търсила усета все във компромиса,
с главоболие вечно се блъскала в спиране.
Мои мили деца, трудно ми е да обяснявам,
колко ме смачка животът ми тежък и жалък...
Мои мили деца, осъдете ме, но съжалявам, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

На Ръба
Animus

Split in two, right through the middle, A smiling reflection - a widow’s riddle. Her king, her chain...
I wish I were a bird

Sometimes I wish I were a bird, sailing the skies and watching the world. Across the deep blue ocean...
Salvation

Trees entwine in fog and darkness I still believe sunrise will come I know I'll see you when hope is...

More works »