* * *

Sep 26, 2008, 3:27 PM

Poetry » Phylosophy

485 0 1

ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка
прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма
и не ще аз бродя пак по таз земя
ще се преродя, другаде аз ще съществувам
грешка - ще живея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works