Оставете ме, моля ви, нека изплача очите си!
Да проклинам съдбата, която не е справедлива!
Как се учи човек да задържа до края сълзите си,
щом уж "в дом по-добър" някой, който обича отива?
Как приема на всички до болка познатите думи:
"Поплачи, ще олекне, разбираш - такъв е живота!"
Не разбирам! И не, не олеква! Платих всички суми
с тези сълзи... Не стигат ли? Там, на небето, имота
явно не е заселен докрай... И отиват си хората
тук оставили майки, бащи, и невръстни сирачета...
В този хищен живот кой на тях ще им бъде опората?
Оставете ме, моля ви, нека докрай се наплача! ...