* * *

Dec 24, 2012, 2:42 PM

Poetry » Other

509 0 0

Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.
И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.
Забравен, смирен навел глава в море от размишления,
загубил своята съдба, разпилян и скитащ.
Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works