Стоя пред тебе, тук отново,

с ледени устни, с разбито сърце,

с чувства на прах и горчиви сълзи,

с молещи за обич ръце.

Дойдох с бурята при теб,

по-истинска от всякога

с една останала надежда, 

да ме поискаш както някога.

С горчиви думи разпилени,

с от болка посърнали очи,

с дълбоки рани във душата

и дори "Обичам те" безчувствено звучи.

Помниш ли нашите красиви мечти?

Нашите дълги, топли, обични дни?

Заради тях, закъсняла обич моя,

свойта блудница отново приеми.