Черна роза в сърцето си ще забода
вместо платче, което с времето ще избелее,
а аз не искам да забравя...
Да ми напомня за смъртта -
една любов останала да тлее.
Ще я завъртам, понякога, нека ме боли -
бодлите ù да разкъсват плътта ми.
Да не забравям своите горчиви, черни сълзи,
че от болката ми по-възвишено чувство няма!
Капчиците кръв, нека капят върху снега,
с моята самота, нека топлят снежинките в пръстта.
Да ми напомня, че те имах, някога, до забрава... ...