Всеки ден без милост отминава,

а ти от мен си толкова далеч

и мъча се аз тебе да забравя,

в сърцето ми забит е сякаш меч.

И образът ти в ума ми пак изплува,

целувките ти как да залича?

И как, кажи ми, да живея в заблуда

да лъжа себе си, че той е любовта?

Знам сега, че ти си с друга,

но знам и още, че обичаш мен

и даже и когато те целува,

мислиш ти единствено за мен.

Онази нощ не мога да забравя,

не я забравяй никога и ти.

И огъня ти аз завинаги ще пазя,

в сърцето ми до края да гори!