Разбити илюзии гузно се сгушиха
в сянката на ранена луна.
И пърхащи мисли тайно се смушиха
в мрака на мойта душа.
Трепкащи изгреви, умрели във нищото,
кървави залези ще ги заменят.
Не си поканен, вземи си излишното
и тръгвай, самодиви огън кладят.
Мечтите... еднакви са, няма съмнение,
всеки иска частица любов,
но твърде е тъмно твойто униние,
а погледът – демон суров.
Моят път мантрува – веселие.
Твоят вечно чака поличба една.
Имахме само трохички доверие,
но ти и тях проигра.
© Даниела Атанасова All rights reserved.