Забравили деня на суетата,
те кротко спят във своите легла.
Сънуват ли света в позлата?
O, да! Но аз не мога да заспя!
Сънят чертае по лицата
безличие за всеки следващ миг,
нечуващ отговора в тишината,
нехаещ за изстрадания вик.
Те спят! И нека спят, могъщи,
в прегръдките на глупостта,
на сутринта светът ще бъде същия
до следващия сън ли, докога?