Там, върху високите скали,
сред камъните в пустоща,
еделвайс нежно бял цъфти,
известен със своята красота.
Тъй самотен, все едно звезда
паднала е еделвайса от небето,
а скалите станали за него небеса
пазят го, нали той им е сърцето.
Еделвайс белее се в нощта,
той цвете е на дива-самодива.
Еделвайс блести през деня,
цвете е на нимфа дива.
Тъй рядък и красив е еделвайса,
той брошка е върху нашите скали.
Еделвайса, за любима той мечтай си,
звезда паднала от небесните висини.
© Роза Лилиева All rights reserved.