Един ден знам - и аз ще си замина -
нетленна и свободна от плътта.
Скръбта и радостта са вечни рими,
животът се редува със смъртта...
Ще литна към простора - бяла птица -
и с вятъра крилат ще съм в синхрон.
Във мен ще светят влюбени - звездите,
Вселената ще бъде моят дом.
Един ден знам - отново ще се върна
със спомена лъчист за Вечността.
И слънце пак в душата ще покълне,
за да изгрее щедро в песента.