Пак сме на нашето място , красиво е... истинско е... моята мечта... Остани и нека продължим, не се отделяй ти от мен... тук сме и сме си добре, щастливи и лудо влюбени. Смеем се, но ето, че стана късно... Късно е вече... Плача и крещя “Искам те”, Не спирай... Обръщам се и виждам теб, седиш и се опитваш да ме докоснеш, но аз не мога да се върна, не й сега... невъзможно е... Продължава тази тъга, до следващата ни среща ... тук – на нашето място... Един ден, вече няма да е късно... Ще сме двама и ще се обичаме, ще се докосваме, така както винаги го правим... Един ден...
Зузи, пишеш много истински, личи си че си прекрасен човек!Този Б.-Мистър Мистериозен е голям щастливец!Надявам се и той ти енаписал някой стих, посветен само на теб.Би могла да г опубликуваш от негово име.Интересно е да се види как усеща нещата и другта страна!Благодаря!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.