Някъде бях чул, или имаше такава мисъл, не помня точно, но гласеше нещо от сорта: Когато говорим ние хората общуваме, когато не говорим остават недоразбрани неща и нещо недоизказано. Подобно се получава и когато не кажем всичко докрай. А че той е живота ти може да разбере само по 1 начин, не сам да гадае Но поздрави за стиха
Таня, в първият куплет едно изречение си разделила на три:
Един ден,
когато назад се обърнеш,
към себе си,
навътре към свойта душа,
какво ще откриеш?
Любов ли подтисната,
мълчание мъжко,
или самотна съдба?
И в последният куплет е долу-горе същото:
Един ден,
когато пак ме попиташ,
кое е по-важно -
ти или моят живот,
аз ще отвърна:
ЖИВОТА. Но, тръгвайки,
няма да знаеш,
че ти си този ЖИВОТ!
Така би трябвало да се напише според мен. А за стихотворението поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.