ЕДИН ДЕН ОТ МОЯ ЖИВОТ
... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва,
и днес ми даде винце, път и хляб,
какво ли друго повече да искам? –
душа – хвърчилце, вързано с канап,
опазих – чист, под бялата си ризка,
с трохи нахраних мравка и врабче,
три гроша пуснах в дискоса на храма,
и тъй като съм нейното момче! –
на мама купих бархетна пижама,
добрата дума писах с благ молив,
а лошите изпадаха по пътя,
и скверна мисъл – даже да съм крив,
не позволих съня ми да помътя,
живях – добър със птици и цветя,
и не загърбих гладния без хлебец.
Щастлив от този свят ще отлетя
след слънцето на своя сетен хребет.
© Валери Станков All rights reserved.
а лошите изпадаха по пътя,
Няма такава поезия!