Apr 1, 2007, 4:55 PM

Един ден в миналото... 

  Poetry
966 0 1
Навъсен ден простира пелена от сиви мрачни облаци над нас. Аз сгушена в ръцете ти горя. За мен ти върна времето назад. Благодаря ти, че отново ме обичаш. За ден. За час. За четвърт миг дори. Аз днес ще бъда твоето момиче. На този бряг със теб се преродих. Не мога да повярвам, че целуваш очите ми и мокрите коси. Не искам да си тръгнеш, да те пусна. Почти без глас те моля: "Остани." Днес твоята прегръдка ме превърна в истински щастливата жена. Прощалната целувка пак ме връща във нощ, пропита с толкова тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Random works
: ??:??