Няма утре. А днес си отива.
С тихи стъпки към залеза крачи...
Всичко свършва, когато не бива.
(Краят просто начало не значи!)
А кълнеше се някога прагът,
че ще пази от пакост дома ни.
Много сляпо тогава повярвах!
Ала друго животът отсъди.
Дом, забравен от живите хора -
вътре сенки рисуват стените.
От години не гледат към двора
и прозорците, с мъка пропити. ...