Един дъждовен ден -
валят пространства скитащи.
Натрапва се лъжлив рефрен -
песен тъжна за съхнещи мечти.
Вековен сън се спуска -
резултат един - невиждащи очи.
Далечен звън ехти -
Картина на ята отлитащи.
Един дъждовен ден -
но тези капки от тъга
все някога ще свършат.
Лъжливият рефрен ще спре
и куплетът на песента
ще е завършен.
Ще се събудя от съня
и пак ще вкуся светлината.
И ятата пак ще долетят -
обречени да дорисуват
Красотата.
© Явор Костов All rights reserved.