Видяхме се... във капка от роса,
в един единствен миг от тишината,
обичахме живота от душа,
а не през призмата на сетивата.
Един единствен миг ти отделих,
отдавна си останал само спомен,
но споменът умира без сълзи,
в които за живот да се разтвори.
Един единствен миг си позволих,
отново да почувствам любовта ни...
и ето - сядам пак да пиша стих,
макар че в него има... само думи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up